Двама сме и сме изнервени от обичайните неща по тръгването.Събираме багаж,който не се събира в колата,търсим кой ще полива цветята у дома и други такива.В същото време половината от нас работят и то напрегнато.Най-после настъпва часът.В този момент си мисля за Джером Джером и потегляме в невероятна горещина,вместо да отидем и да се потопим в морето,да ни се чуди човек ,но целта е планината и прохладата,така,че смело напред.Моля се за облаче,но скоро те стават много,притъмнява и няколко свекавици раздират парцалите им.
После небесната домакиня ги изцежда и над нас руква порой,след няколко минути отново сме в слънчевата зона.Достигаме места,където не са помирисали дъжда и отново е горещо.
Преминаваме 400км изкачваме се на 900м над морското равнище и сме в планината.
Сваляме прозорците и караме бавно за да се разхладим и да дишаме с пълни гърди.Минаваме покрай чуруликащи птички.Ето го и младият Искър,пълноводен от топящите се снегове.
Посрещат ни нашите приятели щъркелите и тяното ново поколение.Нищо не се е променила за наша радост ние достигнахме целта.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар