четвъртък, 4 август 2011 г.

МОЕТО ЛИЧНО ЗАЩО

-Какво наистина ме вълнува-бих казала всичко,като малкото дете сред много играчки искам да ги прегърна всичките и да ги показвам на други и да разказвам за тях.


-Колко часа-за сега по 1час сутрин и един вечер,7 дни в седмицата са 56ч месечно грубо


-Обичам да пиша в моя блог.


-Не искам да мразя,не ми е познато това състояние,предпочитам да се опитам да проявя разбиране.


-До сега почти нямах свободно време,а сега е много и пак не ми стига.Искам да науча толкова много неща,да напиша много,да говоря с моите приятели.


-Най-много искам да изкача някой връх,като Мальовица например.Вероятно времето ще ми стигне.


-Мисля,че човек привлича подобни на себе си и ако не се харесва няма да харесва и другите,но аз нямам този проблем.Научих се да се харесвам и хубавите хора прииждат.


-Де да можеха всички проблеми да се решават с пари.За съжаление съм свидетел как заради липса на пари умират хора.


-Ако зависеше от мен щях да насочвам средства за здравеопазването


-сега разполагам с това време,ще ми трябват и силите за да свърша всичко което искам.


-Напълно се промених и парите не са движеща сила за мен,само необходимост.За мен е удоволствие да видя радост и благодарност у другите.


-Семейството трябва да е единно.Давам всичко каквото мога от себе си и най-вече пример


който искам да следват децата ми.


-Какво искам да постигна-Физическо здраве


-Вече нищо,единствено да не остана неразбрана от близките.


-Очакването да чуя"Ти промени живота ми" е наградата за мен


-Няма полза да бъдеш ядосан,макар животът да ти сервира изненади.Трябва да се намира решение.


-На хората,които обичам най-много искам да дам здраве и спокойствие





И в заключение искам да избягам от тъмната дупка-наречена место,където нищо не се случва и няма изход и дастигна до звездният град на мечтите си


И сега 25 неща,които правя защото получавам бонус 5000лв на месец:


1. -почивка в планинатапрез зимата в СПА хотел,


2. -карам ски,


3. -лежа в джакузи с чаша шампанско


4. -масаж


5. -почивка край морето в Испания


6.-следобедна игра в морето


7.- разходка в портокаловата горичка


8.-посещавам най-добрия ресторант


9.- посещавам известни винарни в района.


10.-Отлитам за Рио де Жанейро за следобедно кафе.


11.-Срещам се с нови хора.


12.-Връщам се в моя дом,защото го обичам,
13.-Разхождам се край морето.
14.-Срещам се с приятели.
15.-Помагам на приятелите си.
16.-Когато някой приятел успее се събираме и празнуваме заедно.
17.-Помагам на близките си.
18.-Заемам се с ремонт на общото стълбище в блока,което се нуждае от боядисване и смяна на стъклата.
18.-Сменям входната врата на общото стълбище.
19.-Купувам тенис ракети за хлапетата в квартала,които се въртят край тенис корта.
20.-Наемам тенис учител за децата.
21.-За родителите предлагам разхладителни напитки и приятелство.
22.-Лобирам за изграждане на спортна площадка в междублоковото пространство със спортни уреди,футболно игрище и баскетболни табла.
23.-Отлитам до приятелите в Амстердам.
24.-Отлитам до приятелите в Мюнхен.
25.-Купувам имот в планината.

сряда, 3 август 2011 г.

КАКВО Е ДА СИ ПРОАКТИВЕН

Преди много години попаднах на книгата на Стивън Кови-"Седемте навика на високо ефективните хора".Това,което научих за цял живот е,че ако искаш да постигнеш нещо трябва да си постоянен,това става твой навик и не те оставя.Има лоши навици като цигарите,алкохола,мързела,които лесно се усвояват и трудно се оставят.Има и друг вид навици,които умните хора изграждат за да успеят.Тези навици носят радост,затова никой не иска да се откаже от тях.Когато прочетох за първи път думите на Стивън Кови-"Бъди проактивен",така и не разбрах за какво ми говори.Търсих обяснение в речници,като чужда дума и нищо,препрочетох десетки пъти докато разбера,че това съм го правила цял живот не съзнателно,сякаш ми е вродено.През целия си съзнателен живот съм се подготвяла за този момент.Ако си мъдър и не искаш проблемите да те налегнат и тогава да търсиш решение за тях трябва да започнеш веднага.Първото най-важно нещо за мен е здравето-защото без него няма щастие.Трябва да си много глупав да не обърнеш внимание на всичко,което се пише днес-храната не е същата-тя те променя,въздуха не е чист-той също те променя,водата не е чиста и също те променя.Има стрес,животът е динамичен и бързо те изхвърля,ако не си в крак.Не можеш да си заравяш главата в пясъка,сякаш това не се отнася за теб.Когато ми представиха хранителни добавки-като нова възможност-приех без да се колебая.До днес не съжалявам,защото приех да инвестирам в моето здраве и здравето на семейството ми,а това е инвестиция в бъдещето, за поколенията.Самите продукти са тези,които ме карат да споделям с хората,да им предлагам възможности.Защото е страшно да нямаш избор.След толкова години още посрещам с радост щастието на другите край мен.
Ето,че съм във време,когато не мога да правя нищо друго и сякаш през целия си живот съм се подготвяла за този момент.И започнах с нови хора с нови методи но със същите прекрасни продукти.И ще продължавам да давам радост на другите.

петък, 10 юни 2011 г.

ДВАМА ИЗНЕРВЕНИ БЪЛГАРИ НА ПЪТ

ДЕН ВТОРИ
Какво ни изнервя ?Не са малко нещата,но ето най-ужасните
-ченге без шапка яде семки и плюе,
-чиновник който не иска да ти помогне,
-някой,който е продал къс земя,бивша градинка -между блоково пространство на което ще се строи осем етажна сграда,
-тези,които стъпват с калните си копита върху пейките в парка
--тези,които дават пари на онези,които викат под моите прозорци,вместо под техните
-всички които си оставят боклука на плажа,
-всички които гледат сърдито и не се усмихват
Моля ви не ми образувайте нерви защото ставам и се премествам от морето на планината.

ДВАМА НЕРВИРАНИ БЪЛГАРИ НА ПЪТ

Двама сме и сме изнервени от обичайните неща по тръгването.Събираме багаж,който не се събира в колата,търсим кой ще полива цветята у дома и други такива.В същото време половината от нас работят и то напрегнато.Най-после настъпва часът.В този момент си мисля за Джером Джером и потегляме в невероятна горещина,вместо да отидем и да се потопим в морето,да ни се чуди човек ,но целта е планината и прохладата,така,че смело напред.Моля се за облаче,но скоро те стават много,притъмнява и няколко свекавици раздират парцалите им.
После небесната домакиня ги изцежда и над нас руква порой,след няколко минути отново сме в слънчевата зона.Достигаме места,където не са помирисали дъжда и отново е горещо.
Преминаваме 400км изкачваме се на 900м над морското равнище и сме в планината.
Сваляме прозорците и караме бавно за да се разхладим и да дишаме с пълни гърди.Минаваме покрай чуруликащи птички.Ето го и младият Искър,пълноводен от топящите се снегове.
Посрещат ни нашите приятели щъркелите и тяното ново поколение.Нищо не се е променила за наша радост ние достигнахме целта.