сряда, 15 септември 2010 г.

КАК СЕ ЗАПОЗНАХ С БАЩА ВИ-3

Деца спомняте си за поканата за вечеря,която приех и така отидохме в кръчма в Дома на младоженеца-реших,че това е поличба.След вечерята баща ви ме изпрати до квартирата ми и сподели с мен че са хвърляли чоп кой да ме изпрати.УЖАС!Трябваше да го разкарам още тогава.Признавам направих голяма грешка.Така допуснах той да ви стане баща,а може би вие да се появите.Като се върна назад и се учудвам на много недомислци и грешни избори той беше човек с толкова много косми,но не по главата,беше с буйна македонска кръв-палеше от четвърт.Носеше сгъваем нож в чорапа си.Един ден ми разказа,че се е бил с мой колега за мен-не ме впечатля ваше,само си въобразявах,че е силно влюбен в мен.Както казах ние се събрахме поради много недоразумения,които така и не изяснихме.
Помня как беше объркал някакъв тест в института и беше разстроен.Ще ви кажа какво направи,но имам една молба-никога не го правете.Отидоха с негов колега,Катериха се влязоха в кабинета на преподавателя и колегата му поправи грешния тест.На другия ден им върнали тестовете,а той имал много ниска оценка.И това можеше да се случи само на него.

четвъртък, 9 септември 2010 г.

КАК СЕ ЗАПОЗНАХ С БАЩА ВИ-2

Ето ме вече студентка.Имам си и студентска квартира,която ще споделям с момиче от 2-ри курс.Типично за времето си не ни е разрешено да се къпем,контактите са запечатани,добре,че ходех на тренировки в най-хубавата зала на Балканите,та можех да се поддържам без да се вмириша.На нашия институт му викаха малкия ВИФ.Имаше много добри спортисти.Като всеки уважаващ себе си човек аз играех тенис и учех английски.У дома стегнахме един огромен куфар-същия с който дядо ви и баба ви са започнали съвместния си живот.Спушах баба ви често да разказва,няма ли са нищо освен този куфар.Вероятно много са се обичали.
Използвали са куфара дори за маса.Сложихме малко юрганче от моята баба,одеяло и моята възглавница,без която не можех да спя,както се оказа в днешно време е имало какво да ме безпокои в главата.С малкото вещи и с баба ви аз напуснах родния дом и тръгнах към своето бъдеще.Бях щастлива,защото не знаех какво ме очаква.И вие деца радвайте се на всеки момент и изживявайте пълно живота си,защото понякога се случва като мен да лежите и да се радвате на потрепващите листа на единственото дърво,което виждате в прозореца си.
Попаднах сред много добри момчета и момичета-страхотни приятели.
Събирахме се с повод и без повод.Всеки колет с храна беше общ
Никой не обичаше стола,но беше необходимост.От тогава не ям някой храни.Но пък след тренировки бях много гладна и хапвах компота с хляб.
На 3-я ден от започването ни призоваха изненадващо на бригада да берем грозде.
Зарадвах се,защото на всички ученически бригади на които бях ходила,беряхме памук.
И там между редовете срещнах баща ви с още двама негови колеги.
-Здравей!Ще дойдеш ли с нас довечера на кръчма-ме поканиха те.
-Здравейте,ако съм свободна ще дойда-отговорих аз
По-късно вашият баща призна,че ме е харесал,защото помислил,че съм полякиня.
Нашият институт беше международен и приемаше от цял свят
Както и всичко по-нататък беше резултат на недоразумения.
Затова мили мои деца за да нямате разочарования и несбъднати надежди правете едно важно нещо разговаряйте с приятелите си,с партньорите си,с близките си.
Не бъдете като мен,аз нищо не споделях с вас и така се отдалечихме,за което толкова много съжалявам.Как да оправя сега нещата.

вторник, 7 септември 2010 г.

КАК СЕ ЗАПОЗНАХ С БАЩА ВИ

Сега ще ви кача в машината на времето и ще ви върна в 70- те на миналия век.Ще се опитам да пресъздам реалната обстановка,за която нямате и понятие.Това е времето наQUINВсе още не бяхме чули за СПИН,а гейовете не бяха на мода.Това е времето,когато завършихме гимназия и кандидатствахме в институт.Купонът вървеше и нямах време да се подготвям за изпити затова ме заточиха на село.Когато завърших исках да станапрофесионален фогограф,но мама прекрати моите мечти и така вероятно ме спаси отбезработица ,но аз дълго я мразех.Когато порастнах вече не мислех така.Тя измисли и този институт-ВИХВП
за пръв път го чувах ,но това тласна живота ми по нов път.Стана време за изпити.Държах изпит по химия и политически.По това време всички институти имаха политически изпит.Така прецеждаха неблагонадеждните.
Майка ми беше с мен и най-много се страхуваше за този изпит.Бях си заядлива.Открито казвах каквото мисля ,а това не беше добре,защото дразнеше много хора.
След изпитите се прибрахме и зачаках картичка от института,че съм приета.
През това време отидохме с вуйчо ви на палатка .
Скоро съобщението от института се получи.Изпратиха ме с брат ми да се запиша.
Като войник брат ми бе служил в Пловдив.Затова се съгласих с неговото мнене да остана да уча в Пловдив,защото няма красиви жени.Записах се и скоро ще стигна и до историята с баща ви.