петък, 10 юни 2011 г.

ДВАМА ИЗНЕРВЕНИ БЪЛГАРИ НА ПЪТ

ДЕН ВТОРИ
Какво ни изнервя ?Не са малко нещата,но ето най-ужасните
-ченге без шапка яде семки и плюе,
-чиновник който не иска да ти помогне,
-някой,който е продал къс земя,бивша градинка -между блоково пространство на което ще се строи осем етажна сграда,
-тези,които стъпват с калните си копита върху пейките в парка
--тези,които дават пари на онези,които викат под моите прозорци,вместо под техните
-всички които си оставят боклука на плажа,
-всички които гледат сърдито и не се усмихват
Моля ви не ми образувайте нерви защото ставам и се премествам от морето на планината.

ДВАМА НЕРВИРАНИ БЪЛГАРИ НА ПЪТ

Двама сме и сме изнервени от обичайните неща по тръгването.Събираме багаж,който не се събира в колата,търсим кой ще полива цветята у дома и други такива.В същото време половината от нас работят и то напрегнато.Най-после настъпва часът.В този момент си мисля за Джером Джером и потегляме в невероятна горещина,вместо да отидем и да се потопим в морето,да ни се чуди човек ,но целта е планината и прохладата,така,че смело напред.Моля се за облаче,но скоро те стават много,притъмнява и няколко свекавици раздират парцалите им.
После небесната домакиня ги изцежда и над нас руква порой,след няколко минути отново сме в слънчевата зона.Достигаме места,където не са помирисали дъжда и отново е горещо.
Преминаваме 400км изкачваме се на 900м над морското равнище и сме в планината.
Сваляме прозорците и караме бавно за да се разхладим и да дишаме с пълни гърди.Минаваме покрай чуруликащи птички.Ето го и младият Искър,пълноводен от топящите се снегове.
Посрещат ни нашите приятели щъркелите и тяното ново поколение.Нищо не се е променила за наша радост ние достигнахме целта.